ЧИЧОВЦИ – Таласъмче

В "ЧИЧОВЦИ" на композитора Лазар Николов и писателя Иван Вазов е налице едно конгениално съвместно авторско присъствие в стила на модернизма. Опера сатира от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов

Както точно при това европейско течение в изкуствата е присъщо ново художествено изразяване и претворяване на реалността, чрез нови начини на творческо мислене.

И при двамата големи български майстори, единият на словото, другият на музиката, макар живели в различни епохи и в дистанцията на почти един век, се вижда изпреварващ съвремието им подход в творчеството им. Пародията и ироничната характеристика и при двамата се явява като стил на изразяване в аспектите на литературния и музикален език на ЧИЧОВЦИ. И музиката, и текста, в контекста на времето, в което са написани, можем да наречем авангарден феномен.

Каква може да бъде стилистиката на музикалната драматургия, претворена за оперната сцена? Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и скандали перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма свършване.